Всичко за синдрома на поликистозните яйчници на едно място
Синдромът на поликистозните яйчници (СПКЯ) е най-често срещаното хормонално
заболяване сред жените в детеродна възраст. Ако вие сами се сблъсквате с нередовен менструален цикъл, акне, окосмяване и други симптоми на СПКЯ, ние сме събрали цялата информация за синдрома за вас в настоящата статия.
Какво е СПКЯ?
Синдромът на поликистозните яйчници (СПКЯ) е често срещано хормонално заболяване, което засяга между 5 и 20% от жените в репродуктивна възраст.
Дълго време медицинската гилдия не беше единодушна относно определението, но сега повечето експерти използват Ротердамските критерии. Според тях диагнозата СПКЯ се поставя, ако жената отговаря на два от трите клинични критерия:
- Клиничен и/или биохимичен хиперандрогенизъм: прекомерно високи нива на мъжки полови хормони при жените, което може да причини неприятни и нежелани промени в тялото.
- Нарушения на овулацията: ановулация (липса на овулация) или олигоовулация нередовна овулация, само няколко пъти в годината), което може да доведе до женско безплодие.
- Ултразвукова снимка на поликистозни яйчници: върху яйчниците могат да се видят множество малки кисти, малки фоликули2 с незрели гамети, които не растат или овулират. Вместо това те произвеждат големи количества андрогенни хормони, които се секретират в кръвта.
Фенотипове на СПКЯ
Според Ротердамските критерии могат да се дефинират четири различни фенотипа на синдрома:
- Тип А: хиперандрогенизъм, хронична ановулация и поликистозни яйчници;
- Тип B: хиперандрогенизъм и хронична ановулация;
- Тип C: хиперандрогения и поликистозни яйчници;
- Тип D: хронична ановулация и поликистозни яйчници.
Типове A и B могат да бъдат наречени "метаболитен фенотип", който имат до 80% от жените със СПКЯ. В повечето случаи това са жени с наднормено тегло, тежки симптоми и психологически проблеми, при които синдромът може да се развие напълно.
Типовете C и D се срещат при жени със здравословно телесно тегло, така че могат да се нарекат и „слаб тип СПКЯ“. Жените имат леки външни симптоми, но имат нарушения в менструалния цикъл и съответно проблеми със зачеването, както и метаболитни арушения и инсулинова резистентност.
Симптоми на СПКЯ по фенотип
В зависимост от фенотипа на СПКЯ някои симптоми може да са по-забележими или изразени.
Метаболитен фенотип – типове А и В
- Наднормено тегло или затлъстяване – жените може да имат повишен апетит или по-слаб контрол върху него, пристъпи на глад и редовно желание за сладко.
- Инсулинова резистентност и висок риск от развитие на диабет тип 2 (повече информация можете да намерите тук)
- Нарушения на менструалния цикъл и хормонален дисбаланс – нередовен цикъл и овулация или дори липсата им могат да доведат до безплодие.
- Симптоми, подобни на ПМС – подуване на корема, гадене, възпалени гърди, промени в настроението, болки в стомаха и/или долната част на гърба и главоболие.
- Косопад – жените могат да изпитат косопад на кичури, което води до андрогенна алопеция4 или мъжка плешивост.
- Хиперандрогенизъм – повишеното ниво на мъжките полови хормони (главно тестостерон) води до изразени промени в тялото, от силно окосмяване в местата, където жените предимно нямат косми (брадичката, под носа, около зърната), до акне и мазна кожа.
- Психични проблеми – промени в настроението, пристъпи на тревожност, езпокойство, депресия, ниско самочувствие, хранителни разстройства.
- Нарушения на съня – по време на сън може да има кратки периоди без дишане и с влошено кръвообращение, жените са хронично уморени, имат по-лоша концентрация и по-трудно изпълняват задачи, които другите възприемат като лесни.
Слаб фенотип – типове C и D
- Инсулинова резистентност – въпреки здравословното телесно тегло, жените може да имат нарушен глюкозен толеранс, повишен риск от развитие на диабет тип 2 и затлъстяване на черния дроб.
- Нарушения на менструалния цикъл и хормонален дисбаланс – нередовен цикъл и овулация или дори липсата им могат да доведат до безплодие.
- Психични проблеми – промени в настроението, пристъпи на тревожност, тревожност и депресия.
- Главоболие и/или мигрена.
- Косопад –не толкова изразен, както при тип А и Б.
Причини за СПКЯ
Точната причина за развитието на синдрома на поликистозните яйчници все още не е напълно известна. Експертите предполагат, че това е комбинация от няколко вътрешни и външни фактори, включително:
- Хиперандрогения;
- Инсулинова резистентност;
- Генетика;
- Фактори на околната среда – хранене и начин на живот;
- Физически и емоционален стрес;
- Хронично възпаление;
- Оксидативен стрес;
- Затлъстяване
Диагностициране на PCOS
Както споменахме, два от трите Ротердамски критерия трябва да са налице за диагностициране на СПКЯ: хиперандрогенизъм, нарушения на овулацията или поликистозни яйчници.
Лекар или гинеколог проверява всеки от критериите по различен начин:
Хиперандрогенизъм: прави се лабораторен хормонален анализ, при който, наред с други неща, се проверяват нивата на лутеинизиращия хормон (LH), тестостерона, кръвната захар и холестерола.
Нарушения на овулацията: жената обсъжда историята и характеристиките на менструалния си цикъл със специалист. Важно е да посочите възможни нередовни енструации, пропуснати менструации или изключително силно кървене.
Поликистозни яйчници: установяват се с ултразвуков преглед от гинеколог.
Управление на СПКЯ
Животът със СПКЯ може да бъде напълно нормален с няколко промени в начина на живот и фармакологични подходи. Методите за справяне трябва да бъдат адаптирани към всеки индивид, така че не всички от изброените методи може да са подходящи
за вас.
Промени в начина на живот и нефармакологични подходи за управление на СПКЯ
Те включват главно промени в диетата, повишена физическа активност, редовен
сън и хранителни добавки. Можете да прочетете за това подробно в нашата статия.
Можете също да обмислите алтернативни методи на лечение, които включват:
- Традиционна китайска медицина;
- Имунотерапия;
- Психотерапия;
- Йога и спа посещения;
- Тай чи;
- Кислородна терапия;
- Акупунктура.
Споменатите методи могат да намалят симптомите на СПКЯ и усложненията, които може да причини, но все още нито едно проучване не е потвърдило надеждни данни за техния успех.
Фармакологични подходи за лечение на СПКЯ
Фармакологичните подходи са насочени главно към излишък на андрогени, нередовна овулация и инсулинова резистентност. Управлението трябва да бъде дългосрочно, динамично и адаптирано към променящите се обстоятелства, лични нужди и очаквания на индивида.
- Хормоналната контрацепция често се използва за регулиране на менструалния цикъл.
- Ако жената има хиперандрогенизъм, добър избор е комбинираната хормонална контрацепция, която допълнително намалява производството на андрогени (т.е. мъжки полови хормони) и е подходяща за жени със СПКЯ (синдром на поликистозните яйчници), които имат проблеми с прекомерно окосмяване и/или усложнения от акне. Други лекарства, които понижават нивото на андрогените, също могат да се използват при проблеми с хиперандрогенизъм.
- При проблеми със зачеването се използват лекарства, които стимулират овулацията.
- Лекарства, които повишават чувствителността на тъканите към инсулин, могат да помогнат при някои метаболитни проблеми.
Напоследък обаче инозитолите са показани и за лечение на СПКЯ и безплодие, сред които мио-инозитолът и D-хиро-инозитолът играят най-утвърдената роля.
Най-често се споменава съотношението 100:1, което естествено присъства в кръвта на здравите жени. Това съотношение на мио-инозитол и D-хиро-инозитол (100:1) може да се намери и в продукта Catafertyl за НЕЯ.
Източници
- R. Azziz, Obstetrics & Gynecology, vol. 132, no. 2, pp. 321–336, Aug. 2018, doi: 10.1097/AOG.0000000000002698.
- A. Radojčić Badovinac and N. Smiljan Severinski, Polycystic Ovary Syndrome - Functional Investigation and Clinical Application, Z. Wang, Ed. IntechOpen, 2022. doi: 10.5772/intechopen.101994.
- S. Livadas and E. Diamanti-Kandarakis, Frontiers of Hormone Research, vol. 40, D. Macut, M. Pfeifer, B. O. Yildiz, and E. Diamanti-Kandarakis, Eds. S. Karger AG, 2013, pp. 1–21. doi: 10.1159/000341673.
- H. M. Sadeghi et al, IJMS, vol. 23, no. 2, p. 583, Jan. 2022, doi: 10.3390/ijms23020583.
- U. A. Ndefo et al, P T, vol. 38, no. 6, pp. 336–355, Jun. 2013.
- M. Nordio et al, European Review for Medical and Pharmacological Sciences, vol. 23, no. 12, pp. 5512–5521, Jun. 2019, doi: 10.26355/eurrev_201906_18223.